С цвят небесен с оттенъка син Виеше се дима на цигара, Музика зад стената звучи. Всичко тъй ни изглеждаше ясно. Много вино изпихме, с усмивки, Дребни теми си спомняхме само, Само Главното не споменавахме искахме да мълчим за Главното Да, ти за това не приказваше - Разговора напрегнат вървеше - Ти можеше, при тебе то ставаше. Че съм забравил аз правех се вече, Искахме щастие да получим Струваше ни се, че ще е лесно, Че ще минат беди и нещастия, и ще идат навеки далеко. Заедно да преминем живота искахме, но разбрахме едно Че за щастие трябва ни много - Не съвместен живот, а любов.
© Емил Петров. Превод, 2017