Ах, отде у мен се взеха груби маниери. Повърви със мен сега, даже не пеша Мама мен ме е родила в риза за късмет и, Със с червено ремъче ме е препасала. Как се взе при мене пък намръщеното чело По какви причини са и белите къдрици? Татко ми е подарил здравето на биче И не какво да е в главата ми сложил. Почнах своето измиване в "Сандуковски" баня Злото в мене аз изгонвах със потта ведно. Годен - в смисъл чистота и образование. Тук и глас да имам трябва от чисто сребро. Щях да пея ясно аз, даже и за шалове Щях да пея за най-важното за всички Всички щяха да ме поздравяват и прощават всичко... Но Бог не ме дари със глас - за грях не го имам. Но да пея исках аз - па макар за щалове дори за най-главното - и за него даже... И крещях със хрипове - хората без дихание И никой не се мръщеше - истина ви казвам. И защо: "Сам си такъв", и "Лъжа" и "Хокане" Имах винаги впредвид аз мъже, не дами Та вие мен ме слушахте, даже без дихание, И сега сте лицемерни - но не давам аз. Имаще и Божи раб, с въшки, носeщ кръста, Главата му отсякоха: от въшките във стрес. И поплаквайки си те, с празни ръце тръгват. И дечица не забрави по тила да шляпне.
© Емил Петров. Превод, 2018