Вова бе на седем, във кухнята отвори кран - Нали и вие ръце сами си миете! - В умивалника вижда - голяма хлебарка Извива тя дълги мустаци. Вова се уплаши и първо викна: "Ай!" Но после със хлебарката се справи: Отвъртя той крана със горещата вода И към нея струята отправи. Хлебарката, макар, че вижда локва Не се показва! Иска да излезе горе Но плъзга се надолу. Е, а Вова, момче ловко Вода лее, и мърмори Щом си на боклука горе - То, горещ душ вземай скоро! А хлебарката голяма Тя зад чаша там застана: Наблизо купа, наблизо чашка... И застина там хлебарка. Навил над лакътя на ризата ръкава, Вова хлебарката полива, Но истината ако кажем, туй момче не беше право Хлебарката деца не пипа. Вика той сестра си Нинка, Хлебарката да дави, но Нинка за гръбчето я пипна - И през прозореца - навън. И хлебарката сега Е на свобода, Влезе в плевели - гъстак Там си ходи! А момчето смело Вова по Нинка чехъла захвърли И нададе рев такъв той Че събуди всички в къщи. Татко с мама станаха.На пода Вова плаче. Разбраха се и взеха те решение: Вова бе наказан и в ъгъла изправен, А Нина - курабийки си спечели. И сега щом стане рано (На всички туй е позволено), Вова срещне ли хлебарка, Няма да отваря крана, А през прозорец ще я хвърли. И татко с мама затова На кино ще го заведат
© Емил Петров. Превод, 2020