Сто на сто - ако сметка направиш - И кроиш не кроиш - все е тая: "Всеки първи" никой не казва само "всеки втори" ще кажат. В ятото диви гъски бе втори. Той се втурваше вечно напред. Гъските му крещяха: "Влез в строя!" И продължаваха полета те. В ятото - заедно, а така Може всеки чудак да хитрува и ято разбива А наоколо смях: "Герой!" Всички изстрел ни чака отпред Разбери, че всеки втори Е да падне обречен!" Мозъкът гърчи се под кората, На плешивото вени надул. Всеки втори - тъй се получава Всички първи прикрива от дулото. В отговор: "скитник, ти Разрушаваш реда и се пъхаш във ято пред всички" Над загадка голяма сега Със главата си блъска стена: Най първи - винаги има, но няма най - втори, да. А веднъж зад планината Червена Там от телата е топло, уютно, Той разбра, изведнъж изглежда, Че не иска втори да бъде: "Туй ако не е лъжа - Място ли ми е там? Може би - най отпред, на върха, Всичко свърши, дима се разсейва. Останалите сачмите не стигат. Най първия над всеки втори Даже сълзи ще пролее. Не за дразнене, сплетни, разправи, Не затуй да не го прокълнат, А стрелеца го сметна за първи и за туй той не го и гърмя. Винаги: север - юг, Инак смъртта е тук а излиза - под куршуми от бури. Пак - от дуло сачми - като хайвер, Намаляха и стражите там, Падна първия, всеки втори само Си остана жив пак. За вдовицата грижи ще има! Под водата, на песа в зъбите, Той лениво помисли: "Ех, вие! А пък казвахте, че всеки втори..." Ще поменат: Тъй или иначе е" Ятото, цялото го разби, и гъската му съсипана е" Трябваше - по-рано за в къщи, Там скован е в леда Енисей. Сам, без всичките, но зимъска Там не стрелят по гъски. Сред първите много се губят, Защото, както земята да ровиш между всичките първи сега пак си пада там всеки втори. Да летиш и да плуваш-преглъшташ И да плюеш, и да плюеш, че в завоя ще стрелят пак. Все по-мощно размахвам: мах и вик Започна и в гърло замръзна Долу там всички най-първи и втори - Злите псета събират в реката. Може би затова песът взе ги Аз нарочно другите дразнех Че за "първи" с живота играех И не щях "втори" аз да летя... Аз - за гъските всъщност: Те преминаха, и отлетяха Тоз де сваляше целия пасаж. И на който щеш и да се правиш За спасение шанса е малък: И да си пръв или двайсет и втори Ти на дулото ще попаднеш.
© Емил Петров. Превод, 2018