Аз буден съм, но сън пророчески сънувам. И пия хапчета с надежда да заспя. Горчива слюнка не искам да преглъщам - Организации, инстанции, лица Ми обявиха истинска война Затуй че нарушавам тишината, И че хриптя навред аз по страната За да докажа че не съм прът в колелото, Затуй, че аз не лягам в безпокойство За факта, че в програми там във странство Апашките ми стари песни дават, За свой дълг считам да се извиня аз: - Сами ний, без съгласие... Добре, де! И още за какво? Навярно за жената - Че не можа ли наша той да вземе?! Че виж направо драпам в капстраната! И не искам много аз на дъното да падна Че песни писал съм и не една, За туй как някога сме били фрица, За редника, с гърдите дзот закрил, А сам войната ни сънувал ни мирисал. Крещят че съм им откраднал аз луната И още нещо мога да открадна. Измислица измислицата гони. Не ми се спи...Ех как не ми се спи?! Не! Не ще се пропия! Ръка протягам И завещанието с кръст аз ще зачеркна, И самия няма да забравя.... И песен ще напиша, не една, И в тази песен някой ще прокълна Но до пояс не ще забравя да се поклон На всички дето пишат, че не смея да легна! Нека чашата да е горчива - аз няма да ги излъжа
© Емил Петров. Превод, 2018