На Таблото със почетни граждани, там веднъж стоях, то бе над час И неща чувах аз много важни... Във самият тил на врага, Там под дупка една Ний лежахме в топлик И над една планина. На природата (както в песен) - в пазвата Тях ги виждахме като на длан, - Аз и приятел - с който зимата значи От Сибир срещнахме се в Москва. Преди двамата бяхме ловци А сега сме с ватени потници И с протрити подлакътници! Аз предимно в Сибир Стрелях само самури А приятеля - виж - Мечки ходи да бие. Той колпашевски1 - също бърлога! - А пък аз съм от село2 за бога! И още (ако той не хитрува): Катерица - в око, всяко, улучва... Разговора ни с немци - двустволен: Кой разшава се - и е свършен, Ако ще да е с лапи, със плавник! Само спора обича тоз сибирски приятел Той намира във всичко Своя лична облага, - Откъснат за миг от прицела Каза: "Това мъртво е тело - Споря с тебе за пачка махорка!" Аз погледнах - казах: Не, жив е още! Ти по добре със куршум го гости. Аз какво щеш съм готов да заложа Той усърден е и работен!" Приятеля чак зави - Той във себе си е уверен: Че за мечки е бил Във тайгата им нейде, - Как възкликна (но тихо, разбира се Защото светло е, а не тъмно) Погледна още веднъж в оврага - И каза че цървул съм и враг. И каза още, че имат хайвер те! И изобщо блага всякакви имат!.. И - на браунинга ми се спря. Аз тоз браунинг взех След атака една: Фрица, значи, троших, И след туй - зад гърба... За тоз подвиг геройски Дар от майор Коханойски Браунинга - що със мен е Бе ужасно скъп той за мене! Но той държеше само за него. Аз потях се и пазарлък гледах... Ако знаеше как съм го вземал! Аз от първо: "не давам, Няма да ти се дам" А пък после: "съгласен" И от злоба плюх чак. Та не вещите ценни са в спор! Ний разбрахме се на такъв договор: Значи аз го прикривам, а той - За секунда в цял ръст се изправя... Ний пет минути се още разправяхме - И ръце както трябва ударихме, - На полето - пазар сякаш правихме! Шепне той: "Ако мен Сред природа убият - Тук ще ме и заровят, И какво още тук..." Пак погледна надоло по пътя - като мечок от бърлогата тръгна, - И макар че стана вече светло... Аз видях как стъклото проблесна. Аз натиснах - изстрела бе превъзходничък Макар че "самур" ми се падна различен А в краката ми - вече мъртвичък... За какво сега ми е нагана - Не ще да воювам с него. Ала падна в краката ми - Как се вика забравих, - На природата (като в песен) - в пазвата Тях ги виждахме като на длан, - ...Аз после разговора си спомнях: Може, верно - катерици е стрелял?... Ето цял живот като навит се въртя. На това табло мен ме зачерквай! ...Ех защо той бе тъй недоверчив!
1 колпашевски - от Колпашево, районен център.
2 от село - Выезжий Лог, село в Мански районе.
 
© Емил Петров. Превод, 2018