Тъй димно - в огледалото е без отражение И даже отсреща не виждаш лице Умориха се даже двойките от въртене, - Но все пак аз до край ще допея! Всички ноти потребни отдавна Изсвириха, Изгоря и угасна в чашата виното Минутен импулс да говор изчезна И по добре мълчаливо да допи Таз чаша. Шест месеца времето слънце не гали И душите застиват на леда под кората, И напразно изглежда аз ледоход чакам И паметта не може да сгрее в студа Всички ноти потребни отдавна Изсвириха, Изгоря и угасна в чашата виното Минутен импулс да говор изчезна И по добре мълчаливо да допи Таз чаша. В оркестъра свирят уморено, объркват се. Кръга се затваря - не мога аз пръстен да скъсам Спокойно! По-добре да си тръгна с усмивка, - И все пак до края аз ще допея! Всички ноти потребни отдавна Изсвириха, Изгоря и угасна в чашата виното По-тъжен, безразличен е смеха На огледалата И по-добре просто аз да разби таз чаша!
© Емил Петров. Превод, 2018