От дъски днес сковават масите в двора. Догде ги покрият - чукат домино. В май дните по-дълги са от нощи в декември безспорно, Но време минава - и всичко решено е то. И виж довоенните лампи се вече загряват. И от прозорците гледа Москва от високо пленени А нейде войник още в сърцето като шрапнел, го прорязва А някъде разузнавачите трябва език да намерят Ето вече знамената се сменят. И правят колони На площада паважът е чист като под на паркет. И все пак на запад вървят и вървят и вървят ешелони, И на погребения идват жените в тила ето. Не е пита доволно вода и от извора Не е купен запас от венчални халки Всичко смете - поток бе, бедата народна Който идва, и края му идва накрай. От стъклата се смъкват кръстовете от ивици хартия. И завесите долу! Затъмнението е вече ненужно. А някъде спирт се раздава пред бой от манерки, Той всичко изгонва - и студа и страха а и чума. Ето вече очистват от сажди свещите на икони. И душа и уста - молитви мълвят и стихове. Но с червения кръст все вървят и вървят ешелоните. Макар, че по сводките загубите не са тъй големи. Вече разцъфват навсякъде градините. И се затопли земята и водите в рова, И скоро награда за труда на войниците Възглавка от свежа трева на глава. Над града вече не се издигат балони, Млъкнаха и сирените, готвещи се победата да тръбят, А ротните все пак ще станат, ще станат комбати, Които все още могат просто да ги убият. Ето че зазвучаха трофейните акордеони, Ето чуват се клетви - да живеят в мир и любов и без дългове. И все пак на запад вървят и вървят и вървят ешелони, А на нас ни се стори - че съвсем няма останали врагове...
© Емил Петров. Превод, 2018