Някак във града ни главен, С куполите златни, знай се В белокаменни палати Знаменити във цял свят, Въплъщаващи епохи Бродещи актьори-клоуни които със дела нелоши, - Се събраха на банкет За веселие - причини: Е първо, че е без пари то, Второ, всеки мъж безспорно Да покани дама може, И прегърнал тази дама, По паркета към бюфета И без пари - а със билета - Да се хранят и ядат. И стоят те на вратата На приема тоз прекрасен На дежурство и нащрек са Тридесет и три юнака Забава е шум дето има, Там момчетата отлично Ръце извиват ама тихо, И не казват нищо там Но измамници, ханчуги, Развратници и скандалджуги От монголското ни иго При нас дойдоха във наследство, - И те във гърба ни идват - В хор, веднага: Дай Мазина, Безплатно сьомга дай да има И Мишел, ти, Пиколи! ...В кръчмата старинна "Каме" Със селяните момък яде, - Всички мозъци напъват - Кой добър е, а кой лош. Кръчмата кога затвори, Решиха всички: недопихме, - И най - трезвия снабдиха За да примъкне нещо там. Този момък отначало Малко в гарата се мярна - Там милиция тормози Състрадателни шофьори, - Той засили се тогава Към белокаменни палати - В лапите на тез момчета Що са на моста над рова. Под портите непроходими - Както осъден и на смърт, И тълпата там най грозна - Цяла се люлей, бръмчи Не ще преминеш чак пукни! Но един акран позна го "Тоя - с песните - е значи Пускайте го, нека мине!" "Не ме бутайте, не мърдам!" Мисли: Ами ако да изнасям Не дадат - ще има минус! Ах! Красавица на пътя! Но Иван нехай за Дама, - Да търгуват иска само, Само да дадат, да дават! А пък два без десет става. А в бюфета - много просто: "Пет четвъртинки, две пол’винки! Ей ти мамче що се сърдиш! Ресто можеш да не връщаш!" Обърнал се - насред зала Танцувала тази дама: Блести цяла, сияй цяла, - Като звезда - вземай не дай! Из под мишниците падат: Две "големи" и пет "малки" ( жалко, жалко за децата - Дето хвърли ги в бедата ) И парчета, като от кошер, Разлетяха с е наоколо А пред нея бляска кичур Като злато на звезда. Той във въздух към балконите Късно! И със звън изскочи. И от сърцата по салона клапаните затърчаха... И не като други дами, С интерес погледна тази, - Макар, че както писа преса, Тя бе добра, но бе студена. И от ревност, оглупели Бяг към местопрестъпление. Хора с масивни телосложения, И запретнати ръкави, - Но скандал не се получи: Всеки почна да танцува Не желаеше скандала Пред разсъмване Москва. И задморските ехидни Казваха: "За срамотите! Туй е просто несолидно Глупаво се те държат!" Негърът на тази новост Се ухапа той по нокът В Конго май прието било, Тъй възторг да изразят... И услуга му оказа Оркестъра от уплаха, - И един към друг ги тласна - Казват, че било негласно... Тръгнаха без да докоснат Любопитни микрофони, Тъй като нямаше талони Ще пръснат срещата с коняк Казват, хората си живеят В същия тоз Холивуд И в Париж!.. Но няма ние: Клюкарите да вдигат шум! Впрочем, тези, с мене в"Кама" мъже се оказват, славно: Без юмруци да размахват, Тръгнаха с усмивки те. И в столицата полетяха Небивали небивалици: Жени млади - не девици - Сякаш със пари мърсят, - Във входове де по е тихо, И в мансардите до покрива И в места и по-високи - Приказките си вървят.
© Емил Петров. Превод, 2018