От времето замъкът - срит, увит е и скрит В нежен пласт от зелени издънки Но език ще развърже гранит мълчалив - И студеното минало ще замълви За походи, за битки, победи. Тези подвизи времето не е изтрило: Щом откъснеш му горния пласт Или за гърлото хванеш го силно - то свойте тайни ще каже тогаз. Сто катинара ще паднат, сто окови ще паднат Сто саксии ще паднат от купа векове, И ще тръгнат легенди от стиховете стотици За турнири, обсади и свободни стрелци. Ти за познати мелодии ухо приготви И с очи, ти, разбиращи гледай, Защото любовта си е вечно любов Даже в бъдеще ваше далечно. Звънко пука стомана от натиск на меча, Тетивата от натягане пуши, Смърт на копията стоеше, утробно ръмжеше, В калта пада врага, с викове за пощада, На победителите предал се за милост. Но не всички, оставайки живи, Доброта във сърца съхраняват, Защитили доброто си име. От лъжата преднамерена на подлеца. Добре, ако коня е юздата захапал И ръката на копието по удобно лежи, Добре, ако знаеш откъде е стрелата, По лошо е ако подло зад ъгъла бие. Как при вас с подлеците е? Бият ги? С право! Вещиците със сборища не ви ли плашат? Но... нали истина е, че злото наричате зло Даже там в бъдещето добро, ваше? И завинаги, и във вси времена Страхливец, предател - все презрян е, И врагът си е враг, а война все едно е войната, И тъмницата тясна, и свободата една - И винаги и се уповаваме. Времето тез понятия не изтри, Трябва само горния пласт да повдигнеш - И като кръв димяща от гърло Чувства вечни от нас ще бликнат. Днес и винаги во веки веков, старина, - И цената - цена е, и вината - вина, И винаги е добре, щом честа е спасена. Щом приятел надеждно ти прикрива гърба. Чистота, простота вземаме от древността, Предания, приказки от минало влачим, Защото доброто си остава добро - В минало, бъдеще и настояще!
© Емил Петров. Превод, 2018