В резерват един (кой - забравих аз) Там живял козел с рога дълги бил С вълците живял - по вълчи не ръмжал Кози песнички само той си блял Той тревица си пасял и корема му растял, и не чували от него лоша дума Била ползата от него - като мляко от козел Но вреда от него нямало е никак. На поле живял, до една река без да влиза във чужди владения, Но забелязали скромния козел, И избрали - козел за отпускане Там Мечока бил тарикат - готов да измами някого той по мечешки. Хващат те козела, водят го и бой По рогата му и навсякъде На насилието никога не се е противил Боя си търпял той весело и гордо И Мечока: ”Аз момчета горд съм с тоз козел. Героична личност със муцуна козя” Много пазен бил - като наследник чак Даже заповед в гората се чула Забранява се резервата там да напуска козелът за отпускане. А Козела скачал все като козел Но започнал тихомълком да хитрее И брадата си вързал той веднъж И от храстите, Вълка - „гад” нарекъл А кога веднъж поредното отпускане било, за това, че вълците изяли нещо Той уж случайно там по мечешки малко заревал Ама кой тогаз това да забележи. И додето зверовете си се биели сред тях всички стигнали до съгласие че по скъп от всички зверове в леса е козелът за наказание Чу това Козела и станала тя... „Ей кафяви, - крещял, ей вий шарени! Ще ви взема аз вълчата храна А и мечите привилегии. „Козя мутра” вий ще видите наистина сега Ще ви наредя аз всички тука На рогата ще ви вдигна, на парчета разнеса И така и по света ще се прочуя.” Не един от вас ще лежи в калта Тъй ще пукнете и без прошка вий. Греховете кой ще плаща-ще решавам аз! Аз козелът съм за отпускане! В резерват един (кой - забравих аз). Този Козел не бил както преди. С вълците живял като вълк ръмжал, и ревял сега той по мечешки.                
© Емил Петров. Превод, 2009