Ужасно скучая, аз съм просто без сили И мислите идват - те лъжат, тревожат Че някой и някъде мен е повикал И там аз видяла съм нещо такова! Но какво точно-вярно, незная. Всички дават съвети безкрай: „Почети”, - сядам с книжка - чета я, „Поиграй”, - е аз с котка играя, - Все едно аз ужасно скучая! Сър! С вас вземете Алиса накрай! Така ми се иска, тъй иска ми се Аз някога, някак от дома да изляза - И внезапно да съм на връх, в дълбина, Вътре и вънка, - де различно е само!.. Но какво точно-вярно, незная Всички дават съвети безкрай: „Почети”, - сядам с книжка - чета я, „Поиграй”, - е аз с котка играя, - Все едно аз ужасно скучая! Сър! С вас вземете Алиса накрай. Нека в къщи настъпи объркване, И с наказание да ме плашат - съгласна! Очите затварям, до три аз броя. Що става, що става! Тревожа се страшно Но какво точно, вярно, не зная. Всичко смеси се във обедния зной: Да чета? - Сядам аз и играя, Поиграй? - Е, аз с котка чета си, Все едно аз ужасно скучая! Сър! С вас вземете Алиса накрай.
© Емил Петров. Превод, 2019