- Ей, кой там викна „ай-ай-ай”? - Е аз съм! Аз, Заек Белия.
- Пак бързаш? - - Прощавай, Додо - тъй много важни работи са!
При нас в Страна на Чудесата - смей нещо да не го довършиш...
И нося се напред - назад, като заек побъркан.
За две кила път аз, със два метра отслабнах.

Защо, защо, съграждани, защо съм Заек-бял?
Защото ако бях сив - не бягащ бих, а седнал.
Всички чакат ме, на всички нужен съм, на всички, правя аз визити
А не мога да откажа: аз страшно мекотел съм,
Да се даде на зайците там някакъв лимит.

- Ама защо треперите вий? И бял защо сте?
- Ами защото - ай-ай-ай! - това ми е съдбата.
Ах, как аз закъснявам - и то почти на цял ден!
Бягам, бягам!.. А разправят, че в детството не бил, бял
Но имал страх да закъснее - от страх и посивял.