Спасете! Спасете! О ужас, о ужас! Няма да изплувам аз, ако се гмурна, - Малко ще проплувам, едва ще се потрудя, Но сили ме напускат и ще потъна, аз. Вий тайно на мене отговор дайте: Аз - рибена мишка, миша риба ли съм? В уютната дупка лежах си аз значи - Четях и мечтаех и хапвах пюре. И изведнъж - морето наоколо, Котарак сякаш го е изплакал, Аз като мишка във него, прогизнала, като куче измръзнало... Спасете, спасете! Като преди искам, В дупката на диван от суха тръстика. Тук плават момичета със горните дрехи, Които мишките съвсем не обичат. И тъй от петите до длани треперя - А те говорят за котки и териери! Ако изведнъж котколот ме нападне, Погрешно решил, че съм аз мишколот!.. И ето ме - зъби аз тракам От студа и от страха, - Аз тук, като мишка, прогизнала Премръзнала като куче.
© Емил Петров. Превод, 2019