Някак във гората шумна По влажни клони и хралупи И по дупките борсучи Ний скучаем и се чудим. Та що седим кат’ заковани, Скука и тъга да всяваме? Я момчета да излезем, И весело да полудеем! Ний - момчета бити сме, Печени и учени нали? Във блатата мити и, във басейни киснали. Някак във гората шумна Нещо все ще ни сe случи. Млад юнак ще си намерим, И гъделичкаме безмерно! Вода в реката ще размътим. На храсти кости ще разхвърлим, Шеги скандални ще успеем, Весело ще си лудеем Воден дух и таласъми, със душите им нахални! Вашата работа - пеша е, със конете пък е наша. - Първи Славей във района - Безразсъден тъй си ходя. А с таквиз слуги съм аз, на Че и на мен е страшно още. С върколаци не ще свикна - Тъй са хитри тез момчета! И сам аз като свирна, викна - Слиза чак в пета душата! Нямам страх от тъги нови, Щом русалчици ще има Излизайте, кикимори Да си поиграем в жмичка! - Я ръкави да навием, Пътник в тъмното ще видим, Свалим - във пясъка забием, Наругаем и пребием! Търговецо, не чакай помощ - От гъсталака ще изскочим И на пътя голям точно ще безобразничим свободно! Напразно нас ни клеветите, Вий умници речовити, Всичко по път на зли сили, Даже съвестта е чиста.
© Емил Петров. Превод, 2019