Ето изпивам, После заспивам, След туй се събуждам да пийна на гладно, - И ей забелязвам: Че чай не желая, А в крайния случай - коняк да е то Във събота винаги На баня аз искам, Но, не - аз отивам да станем ний трима... Тук лъжат момчета, За телепати и ето, Даже чели във вестник, че има. Аз в техния разказ не веднага повярвах, Ожених се първо - И си спомних, тя-тя Че аз като хората Искам да си живеем, - Но не - всичко става не както у хората! Те имат агенти И порпациенти1! Агенти на държава не зная каква, - Те са с инструменти - Магнитните ленти, И те нас ни правят със левия крак. Обидно е нещо - Свада имаше вчера Биха се и прегърнаха, гледам мина им май. А агента внушава: «Довърши - разрешавам!» Довърши...Ето минаха осем дни там. Тази грижа на мен Не харесва съвсем: Нека зверства да спрат да внушават! Спрете осакатява Хората вечер всяка. И възможност ни дайте сами да го правим!
1 изопачено - «перципиенти».
 
© Емил Петров. Превод, 2019