Изхриптяха в агония одите,
Задушени със кръв са от ножа,
И в сърцето ранени рапсодии
Отзвъняха - разбито стъкло.

Своя жизнен път свършили с чест,
И поемите хвърлят се в боя,
И изпя носово свойта песен,
Лебедовата си песен изпя.

Като дървета изгубили сокове,
посмъртно стоят да стърчат -
Във поезията редове само цели,
А стиховете не щат да звучат.

За да мучи тя със медно мучене,
Муза химни да пей бе заставена.
Отблъсна се тя, отзвучала,
И повече не ще зазвъни.