Назад е всичко - и арест и съд, И прокурора, и дори съда със адвоката, - Сега аз чакам, чакам аз сега-къде, къде ли мен ще ме изпратят. Къде ли ще ме пратят аз безплатно да работя. Майко моя заридай, Замисли се и гадай Къде, къде ли мен ще ме изпратят Майко моя заридай А пък на мене не ми пука някак Къде, къде ли мен ще ме изпратят. До Воркута колет пътува дълго, До Магадан - там малко е по бързо, Но всички там, но всички там са - копелета, кучки, вълци, Колети не ще видя както своите уши. Майко моя заридай, Замисли се и гадай Къде, къде ли мен ще ме изпратят Майко моя заридай, А пък на мене не ми пука някак Къде, къде ли те ще ме изпратят. И ето вече чувам аз: за мене идват. Врати отварят те и вдигат ме от сън, - И ей сега, да ей сега направо, мен някъде ще поведат, А ей къде - те пак, гадини, не ми казват. Майко моя - Пак ридай, Пак мисли ти и гадай, Къде, къде ли мен ще ме изпратят Майко моя - пак ридай, А пък на мене не ми пука някак Къде, къде ли мен ще ме изпратят И ей на мястото сме - гара и скандали, Но слава богу със махорка не е лошо. И ей казаха, че ни водят там в Тимутаркан, Там някъде на Колски полуостров. Майко моя - пак ридай, Пак мисли ти и гадай, Къде, къде ли мен ще ме изпратят. Майко моя спри не ридай, Пак мисли ти и гадай Кога ще ме докарат мен обратно.
© Емил Петров. Превод, 2019