В тридевето нейде царство Три по девет - двайс’ и седем Всичко беше със коварство Без проблеми, без системи. Вместо, тъй, да воюва сега! Краля тайно си пийваше сам, със кралицата се карат, дъщерята - мома стара, а наследника - крадец е сега. В тридесетото пък кралство (три по десет - трийсет май че?) В дружба там и във съгласие Още крал един живял си. Всичко тихо, спокойно е там, Макар, че краля - бил пълен простак Той министрите изселил, Опозицията бесил И без работа от мъка заскучал. В три и единайсто царство (Тоест в царство трийс’ и три) Царя беше на лекарства: Целия във цирей. Беше той войнолюбец, вандал, Два съседа обиждал напразно, Всяка събота им пращал Той обидни ноти значи, Вървял към международен скандал. Трийсет и третия цар каза: Не достига ми земята. На съседите посяга - И побесняха те тогава. - Да го спрем, да го смачкаме! - Но виж: В двайс’ и седмото нямат си нищо, А пълководците във Трийсто в кладенците са накиснати, И васалите - въстание замислят...
© Емил Петров. Превод, 2019