Мечтая на яве или в бълнуване как кораби отплават! своите на рейда само аз не виждам - Или те забравят? Или заминават в тез страни Само за това - да се измъкнат, И се завръщат в Наши Романи, За да се забравят за секунда. За да слезеш в тази прикована спалня - вятъра в горичката да слушаш, Да плюеш на този курс далечен - И в Одеса ти отново се случиш. Чуйте вие, Но кого ний съдим! И защо така си пеем? Знаете ли! Тези хора тъжни Ще умрат - и ний ще се печем!
© Емил Петров. Превод, 2019