В суматохата градска и в потока коли
Ний се връщаме - просто няма где да се денем!
Доло слизаме от върхове покорени,
В планините оставяме ние сърцето.

Та ненужните спорове спрете -
Аз на себе си всичко доказах:
По добри само са върховете,
На кои не си бил досега.

Кой ще иска в беда да остане самин?!
Кой ще иска да тръгне, без да чуе сърцето?!
Но се спускаме ний от върхове покорени...
Какво да правим - И боговете на земята са слeзли.

Та ненужните спорове спрете -
Аз на себе си всичко доказах:
По добри само са върховете,
На кои не си бил досега.

Колко думи, надежди, колко песни и теми
Планини будят в нас - и зоват да останем!
Ала слизаме ний Защото винаги,
Защото винаги трябва ний да се връщаме.

Та ненужните спорове спрете -
Аз на себе си всичко доказах:
По добри само са върховете,
На кои не си бил досега.