В апатия самотна
Във сянка скрита тя -
Под бдителни очи там
в градината цъфти.

С приятели, Маман бе
И татко там избяга,
Но с клоните си кестена
ги кри от поглед всякакъв.

Високо или ниско
Бе кестена над нея, -
Но Роза-гимназистката
Успя да го съгледа.

Нарцис - възпято цвете,
Баща му бе магнат,
На много рози преди нея
Бе вдишвал аромата.

Съвсем не бе простак той -
изискани маниери.
Майка му - гранд дама
Баща - милионер.

Бе в детството наръсен -
Не мирис, а мъгла, -
И Роза-гимназистката
със него във роман.

И ето адското изчадие, 
Тоз прелъстител Нарцис,
"От градината - при мен ела!"
Така веднъж и каза.

Тогаз така се пя, нали?!
И Роза, както беше,
Каза: "Ах!" - изчерви се и
събра си свойте вещи.

И всичките листенца
Нахалникът заграби
Маман с приятели бе,
А кестенът увяхна.

Търсеше Роза щастие
и не видя тя как,
стопи се от любов и страсти
почти разцъфнал Мак.

Но едва ли си е мислила,
Как душен е тоз цвят, -
Листчетата са паднали -
И вече няма Роза там.

И в черен цвят е Мака
Бе траурен покоят.
И кестена тъй плака,
Щом цъфна той на пролет.