Колко чудеса зад мъглите се крият. Ни да отидеш, да видиш, да вземещ Два пъти пробваха, но бог трима обича Добре, трябва със него до си поиграеш. Научи здраво и не забравяй И като заклинание си повтаряй: "Вяра в мъглата ти не губи, Но и себе си не оставяй!" Та някога бе ни мъглата наследство, Много от нас скриваше от врага. Днеска, мъгла, твойта мисия свърши, Стига тайгата заключва за нас! Научи здраво и не забравяй И като заклинание си повтаряй: "Вяра в мъглата ти не губи, Но и себе си не оставяй!" С тайна покрита, с мълчание скована, - Я омагьоса природата - врач. Черното злато, бялото злато Пази сивата стража - мъглата. Научи здраво и не забравяй И като заклинание си повтаряй: "Вяра в мъглата ти не губи, Но и себе си не оставяй!" Е и какво? И да пробваш не може? Че пред мъглата човека е нищо? Но топлина, топлината човешка Даже мъглата нагоре издига. Научи здраво и не забравяй И като заклинание си повтаряй: "Вяра в мъглата ти не губи, Но и себе си не забравяй!"
© Емил Петров. Превод, 2019