То ту е светло на душата, ту в мъгла е тя, Ту безоблачно е тук, ту пък сняг вали. А пък времето - ту бяга, ту влачи се едва, Нито бързо, нито бавно, не в ред нали. Граница ми е - на кулиса завесата. Не отгатвам, не отгатвам. На желанието изпълнение очаквам - не измама. Как е трудно да се чака, как е трудно да се чака.
© Емил Петров. Превод, 2019