Без машините ний - птици сме безкрили, -
Повечe от отвара те ни привличат.
Няколко стотин са конските сили
И трябва да има и сила нечиста.

Нас леко ни минава дребосък по шосето -
Изпреварването е, разбира се, обидно, -
Но ние гледаме на тях, от високо, суетно,
В подножието на нашите кабини.

И ний триосни,
Тежко товарни
И във преносен
смисъл и в пряк,

Обикновено трябва спешно,
И вечно времето не стига, -
Но се разбра - дълъг рейс е.

В тези рейсове седалка е ту маса, ту кресло
А партньора се явява като брат.
Събуждаме се на завои -
На оня свят почти със прав наклон.

Казват всички крайни точки на Земята
Нас ни привличат с големи пари,
Казват, километрите с дължина във рубли
Се растилат след нас.

Често без душ е
Тоз краен пункт, -
Гасим мотори -
На плосък грунт.

Да говорят - зад волана ний
дълги рубли, че преследваме, -
Да! Но същността в това не е.

Пеем на равното, на височини ревем, -
Шофьори още за нас, за нас шофьори!
Защото, който е само за рублата дълга,
Той ще слезе на участък неточен.

В пълен резервоар кълна се, ако не е пробит, -
Тези, дето на нашия кораб ще сядат,
Ще приведем във божески вид,
И разбира се във шофьорската вяра!

Земя с мир ни обзема,
На нея щом лежим
Пол’вин ден под корема
Нещо ний творим.

Ний не крачим по роса -
Наш’те оси и тонове все
В дъга сгъват мокрото шосе

На колела са дом, маса и кръв - зад волана, -
това трябва да влезе във сметките.
Ний един друг разчети си правим
Здрав сън във крайпътните канавки.

Дълги дни във игра - ту лъчи, ту пък сенки...
А в нощните часове на прехода,
Пред нас бяга леко без огньове сигнални
свободата шофьорска смела.

Седи и се грей -
Като, в седло си плямпа...
Без рейсове далечни
Живот на Земята няма!

Кой сложи кръст на себе си,
Кой зад волана сяда, както под арест, -
не e способен той на дълъг рейс.