Когато се препъвам в стиховете, и не ми е до размери, ни до рими, - Тогава на приятели за моряците аз пея До бели палци стиснал моя гриф. Против делата ми, на сушата, що те са И напук на мойте грижи на земята Вий вземете ме моряци във морето Всички вахти аз на кораба ще карам! Всяко същество в морето знай да плува, Под винта да попадне не всеки иска, - А тук, на суша, срещнат пешеходец Ще настъпи, ще отблъсне и избяга. Против делата мои на сушата, що те са И напук на мойте грижи на земята Вий вземете ме моряци във морето Всички вахти аз на кораба ще карам! Вий знаете - светът, не стои на трите кита, А ние знаем - той не е за трима. Не може да сте волни в пристаните чужди - А аз забравих в свои как да бъда волен. Тъй против делата мои, на сушата, що те са, И напук на мойте грижи на земята Вий за мене моряци лодка изпратете, Поднесете чашка водка на греблото.
© Емил Петров. Превод, 2019