Ох къде снощи бях утрепи ме не знам.
Помня само - стените с тапети.
Помня Клавка бе там - със позната една
и целувах се в кухнята с двете.

Сутринта още сънен
ме подхванаха там.
Уж, че всички съм
плашил и стопанката чак

уж, че гол аз съм скачал,
песни бил съм ревал
и на всички съм казвал,
че съм с баща генерал.

После ризата скъсал, във гърди съм се бил.
Всички викал съм, сте ме предали.
И на гостите аз не съм давал за миг
да отдъхнат със мойта китара.

После спрял съм да пея -
щото капнал съм бил
но на пода строшил
съм кафеен сервиз.

Вино уж съм разливал,
уж благороден кристал
През отворен прозорец
съм изхвърлил вън аз.

Никой думичка там да ми каже не смял,
ала после все пак се оправили.
Налетели на куп и ме вързали чак
и накрая се позабавлявали.

Някой плюл ми в лицето,
друг ме с водка поил
а един балетист
с крак в корема ме бил..

Но вдовицата млада
свойта дума сдържа.
Нали двама живеем,
съжалила ме тя.

И във кухнята - блед, със разбито лице
и със вид, че май нещо съм сбъркал,
развържете ме викал съм, нека всички да спрем.
Скрили всичко. След туй ме развързали.

И започнала тя...
Думи нямам сега.
Толкоз сила как в мен
се вселила.

Като звяр наранен
аз прозорец, врата
съм избил.
И балкона съм сринал.

Ох къде вчера бях утрепи ме не знам.
Само помня - стените с тапети.
По лицето ми само синините личат.
Как навън аз сега да излеза?

Ако вярно е туй -
на третина дори
ми остава едно -
просто лягай и мри.

То добре, че вдовицата
всичко го приживя.
Съжали ме и пак
ме при нея прибра.