Вчера римските патриции Сбраха се на Капитолия. Новините да побистрят, Да си пийнат алкохолец. Трезви как да разговарят? Марк, патрицият, не чака - пи нектар в големи дози и бая се нанектари. И под древна, там, колона Той отвори си устата: Ех с почтената матрона Скоро ще се разведа аз братя. Сбърка се по тез поети, шашна се по тез театъри. Вечно търси тя билети за гастрольори гладиатори. Вика аз от безкултурие вече ставам истеричка. И злобее като фурия Поощрена от сестричката. Само щъкат те и цъкат... Ох налей ми малка двойна пак. Във лицето ми хихикат робите а аз търпя. Скъсвам с всичките традиции! С двете как да се преборя? Ей, изтървам се патриции - Със плебеи вече поркам. Къщата и давам в Персия - да си прибере сестрата, а с парите на баща ми аз хетера ще си хвана. Може те да са безнравствени ама пък не са се шашнали. Може всичко да е явно Но затуй роднини нямат. Та така ще се лекувам и От запоя ще изляза аз... Тръгнаха за в къщи всички, до един на Марк завиждаха.
© Емил Петров. Превод, 1997