Помня, карти аз веднъж „на вързано” играх Но с кой играх не помня таз гадина. Бе залогът - двама души, да се заличат. Но играх аз пика вместо трефа Той картите размеси първо както му е ред, После аз направих ход погрешен Рубли хвърляше на „пода” - слюнка гълтах аз И на пика тръгнах, не на трефа.
Затрепериха ръцете, като на кокошкар Сякаш сядах пръв път да играя. Той полвин стотачка за пениз ми проигра И на пика тръгнах не на трефа. Ставките се качваха и всичко бе добре Но направих после ход погрешен Той заложи тия двамата и аз приех И на пика тръгнах, не на трефа.
Картите тогава аз размесих пак уви, но нервите не бяха вече тия. Нямаше какво да правя аз и го затрих Ех, защо не тръгнах аз на трефа...
© Емил Петров. Превод, 2009