Той каза „Тя за мен е. Виж!” Не се шегувай ох, не се шегувай. Момче върви, пиян си ти, Защото иначе ще стане друго. А той крещеше: ”Все ми е едно В таксито сядай и да се разходим. Брояча нека щрака все ми е едно. Накрая всеки трябва да си плаща.” Такива не харесвам аз, „Не си търси белята” пак му казвам. А той напира за нея пак - „Ни дума значи, гад, ни дума значи. От виното кръвта ми закипя, но все пак със усмивка продължавам и тихо казвам: ”Все ми е едно. Накрая всеки трябва да си плаща.” Аз глух съм за молби, сълзи. За бой готов съм аз, за бой готов съм И щеш не щеш, ще трябва ти Да си платиш по сметката и точка. Лети - като на кино тоз живот! Добре ми е, как да се смея искам Брояча нека щрака все ми е едно. Накрая все пак трябва да платиш ти.”
© Емил Петров. Превод, 2009