Без да се показва често, в обществото ни съветско, скрит под псевдоним английски „мистър Джон Ланкастър Пек”, С ръкавици на ръцете (за следите туй са мерки) Във хотела ни „Съветски” несъветски бе човек. Джон Ланкастър без да дреме и основно нощно време Щрака с нещо дето има свръхмодерен обектив. И на светлината дневна той представя в краски черни Туй с което се гордеем и цениме всички ний. Клуб на улица известна стана като тоалетна, а пазарът ни централен бе превърнат в мръсен склад Изкривен от микрофилма Цум като бордей се ширна И ужасно неприлично бе представен театър МХАТ. Но да работиш без помощник хем е скучно, хем е сложно. Бе врагът изпечен много и фалшив направи чек. И сред пиянки в ресторанта - гражданина Епифанов Отклони от пътя верен несъветският човек. Епифанов беше значи - алчен, умен и нахален. Мярка със жени и бира просто нямаше съвсем И изобщо Епифанов бе находката мечтана. Тъй се случва с всеки който е пиян и е без цел. „Ето първата задача: До банята във два и двайсет В интервал от пет минути там до теб ще спре такси. Влизаш, вързваш ти шофьора, на крадец ще се престориш а след туй за този случай ще говори Би-Би-Си. Второто: Добре облечен на изложбата в Манежа. Мъж със куфар там ще дойде и въпрос ще зададе: Искате ли вий череши?” Ти ще кажеш: „Много, де ги?” Той самун със взрив ти дава, ти донасяш го на мен. За това ти ще получиш - той на Епифанов дума - Дом в Чикаго, куп пари, жени и хубава кола. Но врагът и не помисли - тоз на който каза всичко Бе чекист - майор, а също образцов съпруг, баща. Да на тез неща бе майстор този същият Ланкастър Но жестоко тук се мина прословутия Джон Пек Той сега обезвреден е и лежи остриган вече, А в хотела ни „Съветски” мирен грък се настани.
© Емил Петров. Превод, 2009