Тъй говорят за мен - казват той не е гений Туй е верно - не с мен се гордее светът Интегрални и другите там изчисления Не ги схващам не ми е такъв чак умът. Аз веднъж бях казал: ”Океанът басейн е.” И приятели често ме упрекват в това. Но нали и Айнщайн физика известен Като мен е разбирал относително, знам. Пиша стихове аз и за дрехи от вата, Пък и други... Сега ще призная пред вас: Мой приятел покоен от съседна палата Една нощ допълзя и на глас зарида. Пища значи за всичко - за животни, предмети. И за хората исках (тайно любех жени). Но така ме посрещат редакции мене, че, прощавай ти музо, с тебе се разделих. Казват скучен съм бил - да, не съм бил във Ница. В стиховете за пара и вода съм мълвил. В болницата умря и аверът едничък. Жалко, щеше да каже как съм го впечатлил. И сега посъбуден от спането си дълго, От кошмарните нощи, ето дишам аз пак. Освестих се от треската бяла, пияна И догде чакам друга, пак ще пиша сега.
© Емил Петров. Превод, 2011