До тебе - никой, както и да дишаш Я с тебе ний да си направим среща! Марина, ти писмо ми напиши - По телефона аз ще кажа нещо. И нека както преди две години Ний да се срещнемe - за дълго или вечно И нека са случайни срещите ни, че ти работиш, както е известно. И друга аз ръка не и съм виждал, която мен така да е ласкала. Моряците тъгуват за такива - Сега и моята душа застрада. Аз песни няма никому да пея - Макар, че туй не ще да те зарадва За тебе мога и в затвор да влеза Това да бъде твоята награда. Не вярвай на това, което казват, не вярвам аз, че ще се радват хора. И някога ще пием ние заедно любовни дрязги с трепетна отрова.
© Емил Петров. Превод, 2013