Разкърших плещи. Трибуната замря,
В очакване мълчание запазва.
Какъв „съперник” - Джон ли или Крамер!
Рекорда в джоба ми е вече знам.

Почистено, поръчано, направено
След него сякаш аз ще полетя
Ала не може, аз го мятам само
Нареждат ми да мятам - мятам аз.

Ех жалко, че го мятам във Италия!
Във къщи бих го метнал с лекота.
Ужасно е далеч, где по-далеч сега.
И по добре, да е веднъж - и край!

Аз бях ковач, ковях на наковалня.
Чука си стисках и мечтаех как
ще го захвърля нейде по далече,
че никой да не го намери пак!

Против съм безразборно възхищение,
но се надявам в скоро време аз,
че ще го хвърля толкова далече,
с търсачка не ще го намерят там.

А пък сега, очакваха го вече,
аз пак го метнах и със риск за мен.
Ужасно надалеч, де по-далече!..
Къде тайната на този мой успех?

Край мен кореспондентите беснеят.
- Помогнаха ми - казвам им тогаз,
да се кача по стълбата нелесна
треньора, колектива, и дома.