Не всеки ний приемахме сред нас,
ала веднъж - таз дата бе проклета -
доведох го със мене и казах:
- Със мен е той. Налейте му момчета.

Той пи със нас и сякаш бе щастлив.
А ние като братя го приехме.
Но сутринта той всички натопи.
Ех сбърках аз! Простете ми момчета!

Съда не помня. Бях зашеметен.
Попаднал сякаш бях във бездна черна.
След туй - барака в лагера студен
И там наяве бях във тази бездна

Аз късче сила в мен ще съхраня.
Той мисли, че навеки ни погреба
Но твърде рано ни отписа май
И сбърка той, повярвайте момчета.

Нощта ще свърши - ден ще дойде пак.
Но щом настане за разплата време
Едно ще ви помоля само аз -
На мене оставете го, момчета.