Говоря със мълчание, не смея взор да вдигна, За нещо много смешно, да спомня си опитвам Там докторите ахкат: "Как? Наведнъж? Петстотин!" От смях ли, страх ли само Аз цял треса се много. Аз - в море съм капка включена, Аз - в нямо кино кадър Вратите са заключени, А ми е смешно все-пак. И спомени въртят се, Като рояк комари До ужас ми е смешно. Но хемороид ужасен Все по близо са видения, и по размер са страшни: Ту с нея аз, ту - с нея... Смешно! Но инак - кой. Не спя - здрав като бик съм, - А бродя там и тук, Със смях до неприличие чакам - ще влязат те сега. Халата свърши описа И извиси се - бял, крилат. "Ама защо се смейте?" Попита ме халата. Но му се хиля мръсно аз С размах - и на кревата: Смеха с природа разна е. Мойта не ще я схванете. Живота - азбука, аз нейде Съм вече в "Ц", "Ч", "Ш" и "Щ", Аз тръгвам това лето В малинов плащ ще съм. Ще се държа с ръка аз Едва за буква "я" Накрай ще потревожа я Ръка ще стисна аз. Със мен се смеят гънките На малиновия плащ Подкупи от покойни - тънки... аз смея се въобще. Смешно аз гол да сипвам Във празна вана А ако сте вий обидени, Вина аз нямам. Стаята не пречи нещо, Глупост е махмурлука - на мен все бе ми смешно Навред, на всичко, тука Часовник тихо тракаше, Тиктакаше: тик-так.. Вий тихичко хихакахте аз - на всичко отдавна.
© Емил Петров. Превод, 2020