Разпали ми ти баня до бяло
Аз отвикнах от белия свят
Ще се напаря аз и тъй напарен
ще се развържe езика ми знам.

Напали ми стопанке ти банята
Ще се затопля, загрея, сега,
И на пейката, досами края
Ще изчистя съмнения аз.

И отпуснат аз до неприличност
Черпак студен и всичко назад
И татуировка на култова личност
Ще засинее на лявата гръд.

Напали ми до бяло ти банята
Аз отвикнах от белия свят
Ще се напаря и тъй аз напарен
ще се развържe езика ми знам

Колко вяра в горите е паднала
Колко мъка и път са това!
А отляво - на Сталин е профила
А отдясно - Маринка анфас.

Ех, за вярата ми беззаветна
Колко в рая почивах си само!
Промених за живот безпросветен
Аз глупостта си ужасна.

Напали ми до бяло ти банята
Че да свикна със белия свят.
Ще се напаря и тъй аз напарен
ще се развържe езика ми знам

Спомням си как във утрото ранно
На брата викнах му аз: Помогни!" -
И мен двама красиви охранника
Водят ме от Сибир във Сибир

А след туй в кариера ли в блато ли
Нагълтали се със сълзи и прах,
До сърцето си дупчехме профили
Той да чуй как се пръскат сърца.

Не пали ми до бяло ти банята -
Аз отвикнах от белия свят
Ще се напаря и тъй аз напарен
ще се развържe езика ми знам

Ох тресе ме! От думи зле ли ви е
мисли парата от ума издуха.
От мъгла на студеното минало
Във гореща мъгла аз се бутам.

И нахлуха ми мисли под темето:
То излязох напразно клеймен
И аз шибам с метличката брезова
По наследство от мрачното време.

Напали, напали ми ти баня до бяло
Аз отвикнах от белия свят
Ще се напаря и тъй аз напарен
Гореща пара, студен черпак ще развържат език.