Кой каза: "Всичко до край изгоря!
в Земята вече не хвърляйте семе"?
Кой каза, че Земята умря?
Не! Тя затихна за мъничко време.

Майчинството и не можеш взема.
Не можеш, както и да изчерпеш морето.
Кой повярва, че Земята изгоря?
Не! Тя е от мъката черна.

Като разрези окопите лягат,
И дупките като рани те стават.
Нервите оголени на земата
Те неземно страдание знаят.

Тя всичко ще издържи, ще изчака.
Не записвай Земята в сакати!
Кой каза, че не пее Земята,
Че навеки е тя замълчала?

Не! Звъни тя, стон заглушава,
И от всички си рани, отдушници
Та Земята - туй е наш’та душа
С ботуши няма душата да счупиш!

Кой повярва че земята изгора?
Не тя затихна за мъничко време.