Напразно Ванечка се мъкнеш Край дерето. По пътя само камъни едни където - Крачка игриви ще натъртиш, Ех несретник! Снагата със такъв вървеж Ти измъчи. А и струва ми се и на теб Писна също. Започна на беглец да мязаш Или на странниче. Може би ще седнеш да почакаш Ваня-Ванечка?! Какво Ванюша, пътя по е труден Болест идва? Между корени пътечката се бута Ти до край да я преминеш - Живот не стига. Добре е щом съдбата си узнал Че е прекрасна, Но ако конете ти си гонил - А напразно?! Или свободния живот - По-сладка баничка? Ах горчивина ти моя Ваня-Ванечка! Има слухове, уж си увяхнал Затруднен си Къдри си хвърлил - как без тях? - Сит ли си или си свикнал - Да гладуваш? Добре ли е с боб само И бездомен? Това Ваня тъй не може, късмет още! Нещастният ми, дойде Ти до края! Тополата ти избеля Ваня-Ванечка!
© Емил Петров. Превод, 2020