Ето пускат аларма:
Или празник е,  или
Както и преди надвисва
чума
Заглушаващ лира, 
Звън по света напира,  -
Може би звънаря загубил е
ума?

След тази погребална аларма
Страхът обхваща сестрата и брата.
Свиваме се на чумата
под краката
Даваме път на ковчези,  войската.

Не,  звънаря не е болен! -
Вижда се от камбанарията
Как печата стъпките
Съдбата, 
И въглени чернеят
Там де джунгли са били
Глупаво ботуши тъпчат
Хляба.

Един е изхода за бедни и богати -
Смъртта е най - безстрастен анатом.
Всички равни сме
пред лицето на войната, 
Само на азиатци е малко по - позната.

Не в гори облечена
бедната планета е, 
Не,  - с огън сгрята е майката -
Земя!
А като изстине -
Светът ще е пустинен.
Ще се наложи пак да почваме
От нула

Всички ни викат лакеи от ада
Да пием на празник на пепел и прах
Да потанцуваме с еднооки циклоп, 
Да понаблюдаваме Всемирен Потоп

Не на сън всичко това е, 
То близко е някъде -
Мирис на гнило,  дим черен
И пари.
Звънът все по глух: вижда се
отгоре ло се вижда -
Стана сив от ужаса
Звънаря.

Удряй звънарю,  разбуди полусънните!
Безгрижните влюбени предупреди, 
Че добре в изгорелия свят ще бъде
Само за мъртвите и кой не се е родил.