Аз живях със мама, с тате - цял век на Арбат - мечта! В лазарета днеска знайте: аз бинтован си лежа... Що е слава, ах там Клава, ярко свети, медсестра! Здрав ми е съседът вляво, този вдясно днес умря... И кога веднъж бълнува, тоз съсед, що вляво бе- каза той: "На мен се струва, че си ти с едно краче..." Как тъй може! Мили братя! Той направи си шега? Доктор с думи ме отпрати: "Резнах палци аз сега!" Вляво се съсед шегува, с мен се люто подигра, нощем даже щом бълнува, все говори за крака: "Не ще станеш друже стари, не ще видиш ти жена..." Да се бе видял другарю, себе си ти отстрана. И ако сакат не бях аз, и да бъда на крака, то на този вляво,аз ще му гърло прегриза! Не ми каза Клава ясно - как и на какъв съм хал... Де да бе жив този вдясно - бих би истината знал...
© Васил Станев. Превод, 1982, 2013
© Георги Тачев. Изпълнение, 2015