На братски могили не слагат кръста, вдовиците там не ридаят, там някой пак носи букети с цветя, и Вечен се огън разгаря. Преди тук земята горя и трептя, А днеска гранитни са плочи. И тук ни една персонална съдба - в една са съдба между впрочем. А в Огъня вечен е танка пламтящ, там руски запалени къщи, във пламък Смоленск и във пламък райхстаг, войнишко сърце гори също. На братска могила не плаче жена - и хората тук не са меки. На братски могили не слагат кръста, нима от това е по - леко?..
© Васил Станев. Превод, 2011, 2013
© Росен Стоянов. Изпълнение, 2015