Ти брой по-нашенски, не пихме ние много, - Не лъжа Бога, - кажи, бе Гого! Ако ли водка бе не от талаша, та кво ли са пет бутилки наши! ...Втората пихме там във ъгъла до лавка, - цветенца бяхме и се търпяхме, - а после - в сквера, с гъбки за децата, след туй - не помня, съвсем олях се. Аз пих от гърло, уморен, а и не папал, Но - кат стъкло бях, тоест, джам налапал. Кога в зори патрулката пристигна, така на мутра по литър стигна! Ний, верно третия със сила го склонихме,- но, туй е грешка - тук го пресолихме. А очила строшили на другаря - портвайна много така разгаря. Другарят първи тъй ни каза - се махнете, без - буйства само, и си идете. Да се "развърна" тук аз съгласих се - и се развихрих, тоест раздвоих се. Но псувал ли съм някой - ме съдете строго! Това едва ли, - кажи, бе Гого! А туй, че падам - просто ми се мъти, крещя не с мъка - а с мисли тъпи. Без протокол ми дайте думи двете щото.. На що ни учат в рода, в школото? - животът такива ще накаже строго. Тук сме съгласни, - кажи, бе Гого! Ще се събуди сутрин - той, така ще казва: Животът съди, и ни наказва! Та ни пуснете - леко да ви бъде: не си играйте, животът съди! И вий не гледайте, че Гогата все кима, - той мисли сбира, и вас разбира! А че мълчи - то значи се вълнува, съзнат и светнат ми се струва. Реват дечица, хора, - ние в клетки - гадост, - за него - Люлин, за мене - Младост!.. Да, все едно: със рейсове не става, метрото спряно, в такси не дават. Приятно, уважават ни нас тука и помагат: ти виж - ни возят, да спим - ни слагат! Ще буди сутрин не петела, кукуригал, - като човеци - сержанта вдига! Почти със музика отпращат, ни оттука. Аз кинти скрил съм, - за махмурлука... И все пак братко, труден пътя много! Ех, бедни братко! Ти спи, бе Гого!
© Васил Станев. Превод, 1983, 2014
© Георги Тачев. Изпълнение, 2015