Аз живях със мама, с тате -
цял век на Арбат - мечта!
В лазарета днеска знайте:
аз бинтован си лежа...

Що е слава, ах там Клава,
ярко свети, медсестра!
Здрав ми е съседът вляво,
този вдясно днес умря...

И кога веднъж бълнува,
тоз съсед, що вляво бе -
каза той: "На мен се струва,
че си ти с едно краче..."

Как тъй може! Мили братя!
Той направи си шега?
Доктор с думи ме отпрати:
"Резнах палци аз сега!"

Вляво се съсед шегува,
с мен се люто подигра,
нощем даже щом бълнува,
все говори за крака:

"Не ще станеш друже стари,
не ще видиш ти жена..."
Да се бе видял другарю,
себе си ти отстрана.

И ако сакат не бях аз,
и да бъда на крака,
то на този вляво, аз
ще му гърло прегриза!

Не ми каза Клава ясно -
как и на какъв съм хал...
Де да бе жив този вдясно -
бих би истината знал...