Разказ наш почва с загадка туй знам,
даже Алиса ще каже едва ли,
що ли остава от приказка там,
щом я разказват нея до край ли?

Де, го сега, вълшебния рог?
Фея добрата - къде отлетяла?
А? Ех... Тъй е, браток,
делото в туй е цяло.

Не ще се изпарят, така не ще са те разтворени,
разказани те в приказка, проблеснали в съня.
Те във вълшебна Страна на Чудеса са заговорени,
ний тях, ох да, ще срещем в тази приказна страна...

Много неясното в странна страна,
може да сбъркаш или пък загубиш,
даже и мравки пълзят по гърба,
щом си представиш, що ли ще се случиш.

Ето я пропаст и нужен е скок,
Страх те е тук? Ще скочи ли тяло?
А? Ех... Тъй е, браток,
делото в туй е цяло.

Добро и зло в страната чудна - тъй и все е срещано,
но само тука са в живот на разни брегове.
Тука по пътя скитат все истории те нещо на,
там бягат и фантазии на тънички нозе.

Искам накрай: мен да знаят сега,
винаги мен са познали, обичат, -
ставам аз птица в вълшебна страна -
«Птица Додо» мен децата наричат.

Даже Алиса не знае от Бог,
че опаковам се в птиче аз тяло.
А? Ех... Тъй е, браток,
делото в туй е цяло.

И във Страната Чудна неща странни всякога,
няма и граници - не плуваш, бягаш, летиш знай -
попадаш там не сложно, без забрана е за някого, -
така ти и оказваш се там - само го желай.

* * *
...Но не прекъсва на приказка с край.
Помниш ли, питахме ний тебе в начало:
що ли остава от приказка май -
щом я разказват нея до край ли?

Може, не всичко и яла пирог,
нашта Алиса в съня бе видяла.
А? Ех... Тъй е, браток,
делото в туй е цяло.

И щом опитва някой да проникне тъй не чакал ви
в тази Страна Чудесна във красив, добър съня, -
тоз даже туй, що струва се, що само го представя си,
намерил е в загадъчна и приказна страна.