В подражание на Окуджава
Нежната Правда във дрехи красиви си била,
чудно стъкмена в свят мазен, духовно сакат...
Груба Лъжата на Правдата номер скроила:
"Ей! Остани ти при мене, във моя креват!"

А Правдата, така леко, си беше заспала,
слюнка тя пусна, засмя се мило в съня.
Хитра Лъжата придръпна за миг одеяло,
в Правдата впи се - доволна и нагла Лъжа!

И се надигна, тъй мутрата грозна направи:
Щом жена е жената и щем ние не щем -
разлика ний никаква между двете не правим -
и щом едната и другата ний съблечем...

Сплете тя ловко с косите си златните ленти
пипна и тя дрехите, мярка взела за час,
взе тя пари и часовник и с тях документи,
мръсно изпсува, изплю се и духна завчас!

Правдата чак сутринта забеляза таз кражба -
Тя се почуди тя, видя се тъй делово:
Някой намазал бе Правдата с черните сажди,
Правдата чиста изплескал: - "От туй пък какво?"

Правдата смя се - камъни в нея летяха:
"Лъжа е туй, виж в мойте дрехи подла Лъжа!"
Двама духом сакати протокола редяха -
Правдата плюха със мръсни и долни слова.

 
 
 
 

А протокола тирада обидна засрича,
чужди дела там на Правдата лепнаха те:
"Някаква Мърша сега се там Правда нарича -
много пияна и тръгнала гола съвсем..."

Голата Правда се кръсти, кълна се и плака,
Болна бе дълго и скита се тя без пари...
Мръсна Лъжата там кон си открадна във мрака...
Конят с Лъжата подскочи и бързо се скри...

 
 
 
 

Някой чудак днес за Правдата още воюва...
Правдата там май не чини строшена пара:
"С времето чистата Правда ще възтържествува,
ако направи що прави самата Лъжа!"

Често ний пием бутилката водка по трима.
Даже не зная къде и как сам ще заспа.
Чиста е Правда - гол ти ще останеш мърцина!
Виж гащите твои носи коварна Лъжа!
Виж часовника твой гледа коварна Лъжа!
Виж и конят твой че язди коварна Лъжа!