Днес, не трептят така ръце,
сега - напред!
И падна в пропаст страх в сърце,
навек, навек.

Причини нямам аз да спра -
вървя, по лед...
И всеки друг връх във света,
ще бъде взет!

От всеки път неминат, свеж
един - за мен:
от всеки там невзет рубеж
един - зад мен!

На паднали тук, имена,
таи снега...
Без брод в пътеките една,
е мойта-тя!

Небесно там сияй леда
цял склон облян,
и тайна пази на следа
гранитът ням...

И гледам в своята мечта,
тъй над глава,
и свято вярвам в чистота
на сняг, в слова!

Да мине срок немалък знам -
ще помня аз,
и как съмненията там,
убих тогаз.

В тоз ден шептеше ми вода:
"Успехи - Да!..."
А ден... Какъв ли бе деня?
Ах сряда - да!...