На братски могили не слагат кръста,
вдовиците там не ридаят,
там някой пак носи букети с цветя,
и Вечен се огън разгаря.

Преди тук земята горя и трептя,
А днеска гранитни са плочи.
И тук ни една персонална съдба -
в една са съдба между впрочем.

А в Огъня вечен е танка пламтящ,
там руски запалени къщи,
във пламък Смоленск и във пламък райхстаг,
войнишко сърце гори също.

На братска могила не плаче жена -
и хората тук не са меки.
На братски могили не слагат кръста,
нима от това е по - леко?..