Не чува се днеска да бият сърца -
в алеите туй е наверно.
Аз падам, получил куршума в гръдта,
и мисля - успях за последно:

"Но този път не ще се върна, -
без мен, - ще дойде някой друг"
И не успяхме, не успяхме, да ги зърнем,
а синовете, синовете, в бой са тук.

И някой реши: "После нас - и потоп",
Кат в пропаст, напусна окопа,
затуй и аз своя напуснах окоп,
да няма го нивга потопа.

Земята здраво аз прегърнал,
затворил тъй очи без звук.
И не успяхме, не успяхме, да ги зърнем,
а синовете, синовете, в бой са тук.

Кой мен ще смени, кой в атака на нож?
Кой ще стигне моста чевръсто?
На мен ми се иска да бъде ей тоз,
облечен съвсем не по ръста.

У мен усмивката се върна,
аз виждам, кой зад мен е тук..
И не успяхме, не успяхме, да ги зърнем,
а синовете, синовете, в бой са тук.

И взрив и днес тихо ще бият сърца,
и мойто - тъй гръмко трептяло,
и все пак край моя - не край е сега:
И края - за други начало.

Очи затворени - посърнал,
без мен - ще дойде някой друг.
И не успяхме, не успяхме, да ги зърнем,
а синовете, синовете, в бой са тук.