Ти брой по-нашенски, не пихме ние много,
- Не лъжа Бога, - кажи, бе Гого!
Ако ли водка бе не от талаша,
та кво ли са пет бутилки наши!

...Втората пихме там във ъгъла до лавка, -
цветенца бяхме и се търпяхме, -
а после - в сквера, с гъбки за децата,
след туй - не помня, съвсем олях се.

Аз пих от гърло, уморен, а и не папал,
Но - кат стъкло бях, тоест, джам налапал.
Кога в зори патрулката пристигна,
така на мутра по литър стигна!

Ний, верно третия със сила го склонихме, -
но, туй е грешка - тук го пресолихме.
А очила строшили на другаря -
портвайна много така разгаря.

Другарят първи тъй ни каза - се махнете,
без - буйства само, и си идете.
Да се "развърна" тук аз съгласих се -
и се развихрих, тоест раздвоих се.

Но псувал ли съм някой - ме съдете строго!
Това едва ли, - кажи, бе Гого!
А туй, че падам - просто ми се мъти,
крещя не с мъка - а с мисли тъпи.

Без протокол ми дайте думи двете щото.
На що ни учат в рода, в школото? -
животът такива ще накаже строго.
Тук сме съгласни, - кажи, бе Гого!

Ще се събуди сутрин - той, така ще казва:
Животът съди, и ни наказва!
Та ни пуснете - леко да ви бъде:
не си играйте, животът съди!

И вий не гледайте, че Гогата все кима, -
той мисли сбира, и вас разбира!
А че мълчи - то значи се вълнува,
съзнат и светнат ми се струва.

Реват дечица, хора, - ние в клетки - гадост, -
за него - Люлин, за мене - Младост!..
Да, все едно: със рейсове не става,
метрото спряно, в такси не дават.

Приятно, уважават ни нас тука и помагат:
ти виж - ни возят, да спим - ни слагат!
Ще буди сутрин не петела, кукуригал, -
като човеци - сержанта вдига!

Почти със музика отпращат, ни оттука.
Аз кинти скрил съм, - за махмурлука...
И все пак братко, труден пътя много!
Ех, бедни братко! Ти спи, бе Гого!